Силата на прошката

Самоусъвършенстване

Слабите никога не могат да простят. Прошката е атрибут на силния. - Махатма Ганди

Великите лидери в световната история неизменно подчертават значението на прошката за мирното съжителство, както и за нашето психическо благополучие. Мартин Лутър Кинг младши, Нелсън Мандела, Майка Тереза, Ейбрахам Линкълн – списъкът е безкраен.

Общата нишка в техните учения е как актът на прощаване издига статута на човек, както лаконично казва известният английски поет Александър Поуп Да грешиш е човешко, да прощаваш, божествено.

Какво трябва да знаете за прошката

Внуждата от прошка възниква, когато се почувстваме онеправдани от някого. Естествено е да се чувствате наранени, негодувание, тъга, разочарование и обида. Все пак би било добре да помним, че хората са податливи на грешки. Хората правят грешки, които в крайна сметка могат да обидят другите умишлено или неволно.

Ние допълнително влошаваме ситуацията, като таим гняв, считайки това за акт на отмъщение. Наранява ли по някакъв начин подбудителя? Може би, може би не. Но едно е сигурно. Този акт на задържане на злоба ни боли най-много. Дали ни носи удовлетворение или щастие или прави живота ни по-добър? Определено не.

Нашата инстинктивна реакция на нараняващи думи или действия на другите е да се нахвърлим върху тях с толкова гняв и отрова, колкото можем да съберем. Замисляли ли сме се колко много нашият отговор наранява другия човек? Или колко щети нанася на връзката? Когато позволим това да продължи безпрепятствено, в крайна сметка ще ни погълне.

И недоволни от това, ние го влошаваме, като играем жертва, таим гняв и се крием зад стена на мълчание, отказвайки дори да се видим очи в очи. Някое от тези действия помага ли ни при изцелението? Не точно.

В крайна сметка времето ще излекува раните. Но дотогава щетите са нанесени. Връзката е свършена и изпрашена – разбита, непоправима. Годините, прекарани в поддържане на връзката, отидоха на вятъра заради един-единствен акт на предполагаемо предателство. Заслужаваше ли нашето отмъстително поведение?

Какво ще кажете да простим на собствените си недостатъци и грешки? Когато сме трудни към другите, ние сме най-трудни към себе си. Самоприемането и самопрошката играят огромна роля в нашето душевно състояние. Душевното спокойствие и щастието зависят най-вече от способността ни да приемаме несъвършенствата си и да прощаваме грешките си. Липсата на тях може да доведе до саморазрушително поведение като злоупотреба с алкохол, злоупотреба с наркотици, хранителни разстройства или дори самоубийство.

Сега нека изброим ползите от прошката. Прощаващото разположение може да ни помогне поддържат здрави взаимоотношения с нашите близки и скъпи хора. Най-важният резултат от прощаващия ум е липсата на горчивина и гняв – сърце, изпълнено с радост и спокойствие.

Милата и милостива природа несъмнено помага за нашето психическо благополучие. Многобройни проучвания сочат неоспоримата връзка между ума и тялото. Доказано е многократно ползите от състраданието и толерантността върху нашето физическо благополучие. Липсата на негодувание и отмъстителни мисли може да ни направи свободни от стрес, като по този начин подобрява имунната ни система и здравните параметри.

Може също да искате да разгледате нашето ръководство за как да си простиш за нещо непростимо .